Издателска къща ХЕРМЕС“ представяМАГИЯТА НА МОРСКОТО СТЪКЛО от Джени Хейл Идеалната

Издателска къща „ ХЕРМЕС “

п редставя

МАГИЯТА НА МОРСКОТО СТЪКЛО  

от Джени Хейл

Идеалната сантиментална история с щипка чудо за едно незабравимо лято

Очаквайте на 04.06.2024 година  

За създателя

Джени Хейл е създател на летни и коледни романи. През 2017 година Hallmark Channel приспособява книгата й „ У дома за Коледа “ в пълнометражен филм.

През 2019 година е екранизирана и книгата „ Коледни пожелания и бисквитени целувки “, пожънала голям триумф измежду българските почитателки на сантиментални четива. На топъл банкет у нас се радват и останалите заглавия от авторката – „ Винаги ще има Коледа “, „ Всичко стартира на Коледа “, „ Коледа в Силвър Фолс “, „ У дома за Коледа “, „ Коледа край фара “, както и летните романи „ Обичай ме поради мен ” „ Лятната къща “, „ Къща край брега на светулките “ и „ Лято край морето “.  

За книгата  

Лорън към момента не може да преодолее загубата на годеника си, който умира при автомобилна злополука преди година. Тя продава своята част от сватбена организация „ Захар и дантела “ на съдружничката си и отпътува за Аутър Банкс. Още в деня на идването си Лорън се среща с привлекателния риболовец Броуди. Двамата се сближават, само че той не желае да се обвързва съществено. Нито пък Лорън – единственото, което тя желае, е да се любува необезпокоявано на спокойствието, уединението и хубостта на това райско кътче.
Но когато нейната нова другарка Стефани я моли да се заеме с планирането на сватбата ѝ, Лорън не може да ѝ откаже. Макар подготовката на най-големия празник на любовта да ѝ припомня, че е изгубила всичко, за което в миналото е мечтала.
Междувременно Лорън, която не има вяра в силата на провидението, като че ли непрекъснато получава знаци от годеника си. Тя намира късчета от обичаното му морско стъкло, които океанът е изхвърлил на брега. А историята на специфичната гривна, която получава като подарък, е напът да преобърне целия ѝ живот. Но дали ще повярва, че заслужава още един късмет да бъде щастлива?

Откъс  

– Следиш ли ме? – попита, чувствайки се като отворена рана без превръзка, която да я защищити.

Усмивката му помръкна, когато постепенно поклати глава в отговор.

– Правя някои дребни услуги на Мери – сподели той.

– Оо! – Мислено се смъмри за обвиняването, осъзнавайки, че пикапът му е цялостен с дървен материал и принадлежности.

От изписаните върху лицето му интерес и угриженост единствено се почувства още по-неловко. Сякаш ненадейно бе прочел мислите ѝ и от това пулсът ѝ се форсира.

Не ѝ беше присъщо да предусеща нещата. След като загуби Мейсън, се затвори в личен дребен свят, състоящ се от работата и общия им апартамент, и в този момент ѝ се струваше невероятно да се държи обикновено. Когато организираше сватби, можеше да се преструва, да се усмихва в подобаващия миг, да се придържа към графика си, да удовлетворява условията на клиентите, само че тук нямаше дневен ред и не знаеше по какъв начин още веднъж да бъде себе си.

– Значи си строител? – попита, с цел да подхване диалог и да се опита да се държи естествено.

Ъгълчето на устата му се изви нагоре, погледът издаваше все по-големия му интерес към нея.

– Не, единствено ѝ оказвам помощ. Иначе съм риболовец.

– Каква риба ловите тук? – Прикри очите си, с цел да огледа океана.

– Предимно махи и риба звук, само че върша това единствено през първата половина на деня. През множеството време провеждам риболовни чартъри за фамилии, които желаят разходка с лодка. През зимата почивам.

Мисълта за щастливи фамилии, които се смеят и си вършат фотоси, до момента в който Броуди ги разхожда в намерено море, вятърът брули лицата им, а от двете страни на лодката хвърчат пенливи пръски, доста повдигна настроението ѝ. Винаги си представяше себе си в цялостна къща, само че поради кариерата непрекъснато отлагаше проектите за семейство. Мейсън бе подготвен на тази стъпка, двамата постоянно си говореха с часове на чаша кафе и шеговито обсъждаха какъв брой деца ще имат. Той също обожаваше риболова. Дори я предложения да отиде с него в деня на случая, само че тя му отхвърли, тъй като трябваше да работи…

– Ще ти оказа помощ с багажа. В противоположен случай евентуално Мери ще ти предложи, а няма потребност да натоварва в допълнение болните си стави. – Преди да успее да възрази, той подвигна с лекост най-тежкия ѝ куфар и го постави на количката. – Значи оставаш в къщата за посетители? – Грабна две пътни чанти и ги подреди върху куфара.

– Да – отговори тя. – И аз работя за Мери. Всъщност съм новата ѝ помощничка.

Мъжът сбърчи въпросително чело.

– Вярно, че загатна, че си търси човек. Радвам се, че е съумяла да откри. – Отиде до колата и извади последните куфари. Докато Лорън затваряше багажника, подкара количката към къщата.

Тя го последва, загледана по какъв начин вълните се разрушават в брега единствено на няколко метра от рампата.

– Мислиш ли, че е безвредно? – Посочи към бързо прииждащия прилив. – Мери не се тормози, само че на мен ми се коства, че е прекомерно близко.

– Бреговата линия непрестанно се измества. В последна сметка може би ще ѝ се наложи да насипе още пясък на плажа или даже да реалокира всичко по-нагоре. – Той махна с ръка към къщата.

– Да реалокира постройката? – учуди се Лорън, като потегли до него, до момента в който той буташе количката към горната веранда.

– Да, постанова го територията в близост. Когато брегът се мести, по-добре е просто да го следваш, вместо да се опитваш да го задържиш там, където е. Това ще те изтощи до гибел.

Тя погледна голямата простор на океана, думите отекнаха в душата ѝ доста по-дълбоко, в сравнение с той можеше да допусна. Тя се опитваше да се остави на измененията в живота ѝ и просто да ги следва, само че не знаеше по какъв начин.

– О, здравей Броуди! – сподели Мери и задържа вратата отворена, с цел да влязат.

Той разтовари куфарите от количката и ги внесе вътре. Възрастен мъж с посивяла коса и загоряла кожа се появи откъм задния вход, водещ към верандата.

– Не знаех, че ще дойдеш толкоз скоро. Ще направя още една чаша лимонада.

– Довиждане, Мери – сподели старецът и излезе. До прозореца спря и разтърка рамото си с възлеста ръка, изкривена от годините и тежък физически труд.

– Той ще кара ли? – попита Лорън, обезпокоена от вероятността мъж на неговите години да седне зад кормилото.

Броуди повдигна плещи.

– И без това в никакъв случай не надвишава позволената скорост от петдесет километра в час. Всичко ще е наред.

Тя се опита да потисне паниката и се огледа в близост. Първо видя стената от остарели прозорци, разкриващи невероятна панорама към океана, а след това слънчевите лъчи, танцуващи в далечината върху повърхността на водата, които незабавно ѝ подействаха успокояващо.

– Заповядайте, седнете – предложения ги Мери и махна с ръка към два остарели дивана на райета, сложени един против различен. Фоайето изглеждаше като декорирано в отминала ера, с палми и саксии със спатифилум.

Броуди ѝ направи знак да седне първа, след това заобиколи масичка за кафе от мрачно дърво. Една двойка прекоси помещението, разяснявайки един от локалните заведения за хранене, махна за привет на Мери, мина около куфарите на Лорън и излезе.

– Откъде си? – попита той.

Тя кръстоса крайници, постави ръце в скута си и усети под пръстите си мекия, съвсем транспарантен плат на лятната рокля.

– От Ню Йорк, само че съм израснала в Тенеси.

Предишната многозначителна усмивка, която един път към този момент я бе развълнувала, се завърна, а съвсем не я познаваше.

– Сигурен бях, долових лек южняшки акцент, когато те видях за пръв път.

Тя си разреши да се усмихне.

– Трудно е да се отърсиш от него, нали?

Напрежението в раменете ѝ изчезна за малко, до момента в който Мери отиде в другата стая, с цел да подготви напитките, и диалогът потегли по-леко. Единствено положителните дни ѝ помагаха да се задържа над водата и изпита признателност, че днешният се оказа един от тях.

– Ето по тази причина е по-добре да не се опитваш – сподели Броуди. – Той е част от теб, от същинската ти същина.

– Звучиш като майка ми. – Лека болежка стегна гърдите ѝ при споменаването на майка ѝ. Заради телевизионната продукция и натоварения брачен график не се беше прибирала вкъщи да види родителите си от много време. – Постоянно ми повтаря да не не помня коя съм и от кое място пристигам.

Въпреки все по-голямата известност и известните клиенти, на които двете с Анди се радваха, постоянно можеше да разчита на майка си, Грейс, да ѝ припомня от кое място е тръгнала. Вярна на себе си, успяваше да я връща към значимите неща, без значение от другия им метод на живот. Майка ѝ по този начин и в никакъв случай не разбра ежедневните старания, които изискваше триумфът на щерка ѝ, и в предишното това бе породило много напрежение сред тях.

Затова пък постоянно я уверяваше, че е подготвена да я изслуша, когато има потребност от това, само че на нея ѝ се струваше прекомерно мъчно, по тази причина не търсеше препоръките ѝ толкоз постоянно, колкото евентуално би трябвало. Напоследък ѝ се бе обадила няколко пъти, явно имаше нещо мислено, само че не сподели какво, а и Лорън не попита. Ако още веднъж възнамеряваше да я укорява поради непрекъснатото ѝ неявяване, то тя не можеше да го понесе, не и в настоящето си положение. Това единствено я караше да изпитва възприятие за виновност, че не е по-добра щерка.

– Какво те докара в Аутър Банкс? – попита Броуди.

– Имах потребност от смяна след… предходната ми работа. – Отговорът ѝ беше къс и мек и несъмнено не разкриваше цялата истина.

Мъжът като че ли не видя разстройването ѝ и продължи:

– А какво работеше преди?

– Организирах сватбени тържества.

Той кимна.

– И това не ти харесваше?

Тя преглътна, пробвайки се да задържи мислите си на повърхността и да не разреши на по-дълбоките аргументи да изплуват. Не и към момента.

– Оказа се доста… натоварващо.

– Извинете, че се забавих. – Мери се появи, олюлявайки се, с завит пакет под мишница и поднос с чаши с лимонада, която се плискаше леко при всяка нейна стъпка.

Лорън скочи да ѝ помогне, взе таблата и я остави на масата сред тях. Разпредели купчината кръгли подложки и постави чаша върху всяка от тях.

– Задържа ме едно от обичаните ми фамилии, което искаше да разбере дали ще има следобедна обиколка на морските фарове.

– Изглежда, хората, които към този момент са тук, в действителност се забавляват – означи Лорън, връщайки се към предходния им диалог за неналичието на посетители.

– Мери е звездата на шоуто – подмятна Броуди. – Идват единствено поради нея.

Собственичката на къщата седна до него, потупа го по рамото с любов, след това се протегна и взе в ръце пакета, завит в сребриста хартия и синя панделка.

– Имам нещо дребно за теб, с цел да отпразнуваме първия ти ден измежду нас – съобщи тя, наведе се над масата и подаде подаръка на новата си помощничка.

– О, боже мой! – възкликна Лорън, изумена от непредвидения жест.

Мери сбърчи нос.

– Давай, отвори го.

Лорън развърза панделката, пъхна пръст да раздра опаковката, измъкна дребна кутия и я остави на масата. Вдигна капака и извади зашеметяваща тюркоазена, морскозелена гривна.

– Прекрасна е – сподели, преметна я през китката си и се опита да я закопчее.

– Предполага се, че е направена от морско стъкло, намерено тук, в южните щати – означи Мери.

Споменаването на морското стъкло накара пропуснат спомен за Мейсън да изплува в съзнанието и да спре дъха ѝ.

– Хайде да продадем всичко и да пътуваме по света – предложи той, като издърпа гладения чаршаф от ръката ѝ един ден, до момента в който се опитваше да оправи леглото. – Трябват ни единствено палатка и две колелета.

Мейсън я прегърна и двамата се търколиха върху завивките.

– И с какви пари ще го създадем? – попита тя през смях, до момента в който той стоеше провесен над нея и както постоянно, пясъчнокестенявата му коса падаше над челото.

– Ще обикаляме плажовете и ще събираме миди и морско стъкло. Ти си толкоз добра във всичко, което правиш, тъй че елементарно можеш да изработиш красиви неща от тях.

– Какви да вземем за пример? – опита се да го провокира Лорън.

– Каквито искаш. С твоя гений не след дълго ще станем по-богати от всички милионери на света.

Устните му се впиха в нейните.

Когато най-сетне изплува и се върна в сегашното, пръстите ѝ към момента чоплеха закопчалката на гривната. Объркана, примигна, с цел да преглътне сълзите. Запита се дали идването ѝ тук не е неточност Не се усещаше подготвена да се хвърли в обществени обстановки като тази и ненадейно усети, че не ѝ доближава въздух.

Броуди се изправи и се приближи до нея.

– Позволи ми да оказа помощ. – Улови деликатно китката ѝ със мощните си ръце, обърна я и съедини двата края.

Усещането, че някой различен я допира, я накара да се почувства същински жива за първи път от доста дълго време и пулсът ѝ се форсира.

– Благодаря – сподели, към момента съвземайки се, даже когато той се върна на мястото си и още веднъж седна против нея. Опита се да забави ударите на сърцето си. С няколко дълбоки вдишвания съумя да се успокои, само че избягваше изпитателния му взор.

Той я наблюдаваше, като че ли още веднъж се опитваше да прочете мислите ѝ, само че Мери не видя, тъй като вниманието ѝ притегли друга двойка, която влезе във фоайето. Те ѝ помахаха с ръка и се насочиха към вратата.

– Тази гривна би трябвало да ти донесе шанс – подмятна тя, откакто гостите излязоха.

Наивността в тона ѝ показваше, че дамата няма никаква визия от какъв брой доста шанс в действителност се нуждаеше Лорън.